Клиника за холистична медицина

Дейности на клиниката:

Homeo - подобен

Pathos - болест

Принцип на подобието.

Хомеопатията, макар и възникнала в дълбока древност, е все още сред водещите лечебни системи. Още Хипократ (5в. пр. н. е.) е очертал някои основни положения на Хомеопатията.

Той забелязал, че съществува сходство между токсичния ефект на дадено вещество и неговото терапевтично действие: „Нещата, които са причинили заболявания, могат да лекуват."

След Хипократ този основен принцип на Хомеопатично лечение никога не е изчезвал напълно от историята на медицината, но началото на хомеопатията, като терапевтичен метод, се поставя с опитите на Самюел Ханеман (1755-1843г. - немец, изучаващ химията, токсиколог и лекар в университета в Лайпциг). Самюел Ханеман започва опити (върху себе си, впоследствие и върху близките си) за токсичния ефект на различни химични вещества. Първите му опити били с Хинина.

Самюел Ханеман забелязал, че при хора, заети в производството на Хинин, се наблюдават определени симптоми, подобни на интермитентната треска, която по това време се лекувала също с Хинин. След наблюденията си върху Хинина Самюел Ханеман разширява опитите си с други токсични вещества - Беладона и др. Той дава тези токсични вещества в силно разредени дози (на себе си и доброволци) и описва реакциите. След това той търси пациенти с подобни симптоми, като тези, получени при неговите експерименти. Лекува ги, давайки им още по-силно разредени вещества и установява, че те се подобряват, но забелязва, че въпреки че са силно разредени, веществата дават токсични реакции. Така решава да ги разреди още повече, за да избегне токсичните реакции, но до тогава, докато изчезнат само токсичните ефекти, без да се загуби лечебния ефект. По този начин Самюел Ханеман установява, че колкото по-разредени са веществата, толкова по-силно лечебен ефект имат.

 

Напълно подробно са изучени 75 вещества. Хомеопатичните вещества са атоксични - без вредни странични ефекти, без алергии. При лечение с хомеопатични средства не се наблюдава натрупване на лекарството, тъй като то е в безкрайно малки дози. Интерес представлява, че с приема на хомеопатични средства се внася енергия, която задвижва оздравителния процес. Тази енергия се натрупва, така че трябва да се внесе точно определено количество енергия. Това се контролира, когато с получаване на подобрение, приемите започват да се разреждат на по-големи интервали от време. Постигне ли се подобрение, се изчаква да се види докъде ще спре подобрението и ако процесът не е напълно отзвучал, се дава нова доза. Така се продължава до напълно отзвучаване на симптомите.

Хомеопатията спада към холистичните методи за лечение (whole - цялостно). Тя лекува цялостно организма (като се излекува основния проблем, отпадат и съпътстващите проблеми). Хомеопатията лекува и предразположението на човека към дадени болести „лекува терена", което я прави подходяща при хронични болести. Други холистични методи за лечение са акупунктурата, акупресурата, фитотерапията, разтоварващата диетична терапия. СЗО поставя хомеопатията на второ място като най-разпространен лечебен метод; на първо място са методите на традиционната китайска медицина; на трето място е фитотерапията и едва на четвърто място е алопатията.

Класическото лечение с хомеопатични средства изисква снемане на подробна анамнеза. Данните от анамнезата не са, за да се постави диагноза, а да се открие по-близко сходство с патогенезата на подходящото хомеопатично средство. Анамнезата показва и енергийното съдържание в организма, така че съвкупността от симптоми посочва подходящото хомеопатично средство, но и подходящото разреждане. Когато освен конкретната симптоматика е налице и нервна симптоматика са подходящи по-големи разреждания.